Нещо интересно!!!

Oct. 6, 2017

Българските народни танци включват предимно ръченици и хора. Ръченицата е танц, който се танцува индивидуално, по двойки, или групово. Няма хват за ръцете, освен ако хореографията не го изисква. Ръцете обикновено стоят на хълбоците, с изправени лакти. Ръченицата е разпространена в цяла България, но в отделните етнографски области се танцува по различен начин , в зависимост от характерния стил. Затова има различни наименования според областта-  тракийска ръченица, шопска и други. При групово изпълнение на шопската ръченица всеки танцьор се хваща за колана на съседните танцьори.

Освен ръченицата , характерни за  българските народни танци са хората.Това са  колективни танци, при които участниците се подреждат в кръг, линия или други формации. Ритъмът на различните хора варира от бавен до бърз, като преобладава  неравноделният такт.

Най-известни са право хородунавско хорошопско хородайчово хоро и ганкино хоро. В зависимост от вида хоро, всеки танцьор се хваща или за ръцете, или за колана на съседните танцьори. При изцяло мъжка формация, има опция танцьорите да се държат и за раменете.

Българските народни танци са вълнуващо изживяване както за тези, които ги играят, така и за тези, които наблюдават.  Има разлика между хората , които се изпълняват на сцена и тези , които се танцуват  в ежедневието .На сцената се вижда основно външната им  страна – сложните стъпки, движения и фигури, които изиграват танцьорите. Хората се практикуват и на големи празници, обичаи и събирания, в такъв момент те са израз на колективния дух.

В миналото хорото е било неделима част от всеки празник. На големите празници са се организирали общоселски хора.

В миналото хората са били съпроводени от специфичен регламент и традиции. Първи на хорото заиграват момите. След тях свое хоро изиграват ергените. В началото младите играят само под съпровода на песни. След тези първи танци на момите и ергените, прииждат и омъжените жени. Накрая се появяват и мъжете, заедно с музиканти, които свирят на хорото. Мъжете подхващат своето хоро, водено от най-авторитетния мъж в селото. 

След като на селския мегдан се съберат всички, се заиграва общото хоро. В началото на хороводната редица се нареждат мъжете – подредени по старшинство и по танцьорско майсторство. След тях се редят ергените. Към „мъжката“ половина на хорото се  прибавя и женската – първо омъжените, след тях и девойките, а най-накрая – децата като последното задължително е момче.

Освен веселба, голямото празнично хоро някога било място за изява и доказване на лични качества. На хорото най-почетно е мястото на водача. Който е пръв на хороводната редица, най-добре може да демонстрира своето майсторство и стил на танцуване пред всички. Затова обичаят изисквал водачите да се сменят и всеки да получи своя шанс за изява. Разбира се, възниквали и доста яростни спорове между най-напористите ергени.

На хорото гласно и негласно участниците обменяли житейски опит, ергени  „задяват ” момите. Младите се събират по махали да поиграят в неделните следобеди. Дори в сезона на усилена земеделска работа, на младите било позволено да  устройват своите събирания с танци и да се забавляват.

Всяка от шестте етнографски области се отличава с  характерни танци и хора , които са отражение на историята , културата , нравите и обичаите на българите  от този район. Шестте етнографски области са – Добруджанска , Пиринска , Родопска , Северняшка , Тракийска  и Шопска.

Mar. 3, 2016

Ден на Освобождението на България от османска власт

 
 

Денят на Освобождението на България от турско робство е националният празник на България. Той се чества всяка година на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на тази дата[1] (19 февруари стар стил) през 1878 г.

От 1396 до 1878 година България е била част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877 – 1878 г.страната придобива независимост.

На 3-ти март 1878 г. е подписан Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя. От руска страна договорът е подписан от графНиколай Павлович Игнатиев.

По силата на Санстефанския договор, България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници влизат Южна Тракия (до Бяло море), цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е включена източната част на днешнатаСърбия.

През лятото на 1878 г. в Берлин на конгреса на великите сили на Европа по настояване на Австро-Унгария и Англия, Санстефанският мирен договор е променен и границите на България са силно редуцирани. Няколко милиона българи остават извън независимата държава. Това води до приемането на българската национална доктрина – обединението на разбитите български земи от Берлинския договор. Десетилетия напред историята на страната е тясно свързана с тази доктрина.

На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в паметта на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България руски, финландски и румънски войници.

Jan. 9, 2016

Ако обичате българските народни танци и ритми,ако искате да приключите дългия работен ден с усмивка на лице,елате вторник и четвъртък от 18 часа на ул.Париж 7 в безистена.

Jan. 3, 2016

Нашата мила родина България е известна в цял свят като страна с изключително красива природа, с велика история и разнообразна култура.

Да си роден в страна като тази, трябва да те кара да се чувстваш горд и щастлив. Много често обаче ние забравяме за всички богатства и ценности на родината ни, забравяме колко красива страна е тя и колко велики българи е създала...

За това реших да ви припомня за една от най-големите скъпоценности на България – българските народни танци, които са изключително популярни в цял свят.

Хора от различни държави се чудят как такава малка страна като нашата, има такова голямо разнообразие от танци и хора. Всеки, който е имал удоволствието да наблюдава тази магия, наречена български фолклор е останал възхитен от прекрасните ни песни и танци.

Въпреки че в народните танци съществуват най-различни и сложни стъпки и движения, не е чак толкова трудно да се научите да ги танцувате, стига да имате желание. А най-важното за България е страстта - когато ние, българите танцуваме, може да видите нашите чувства, огън, сила, любов.

В българските народни танци се крие цялата история на България и когато човек танцува или просто наблюдава, може да усети всяка една стъпка, всяко едно движение и това прави танца още по-красив и истински.

Стилът в българските народни танци се е оформил в продължение на векове в зависимост от условията на духовен живот, нравите и обичаите, при които е живял и се е развивал народът ни.

Уникалността на стъпките и фигурите идва от това, че когато танцуващият играе, той влага всичко от себе си, всички чувства, мисли и настроения. Танцува не само неговото тяло, танцуват неговите душа и сърце.

Женските народни танци се характеризират главно с лирично настроение, а мъжките – с комично, а в някои случаи – и с войнствено. Закачливо настроение можем да открием в смесените танци, изпълнявани от момци и девойки. С радостно, бодро настроение се отличават всички женски, мъжки и смесени танци с развлекателна функция, както и някои с обичайна функция.

Още в миналото народните танци се играели предимно по празници и вечеринки.Според българските традиции всички трябвало да се хванат на веселото хоро, което все още има голяма притегателна сила за хората. Всеки бързал да се залови за него и да поиграе.

В страната ни има шест етнографски области като всяка от тях се отличава със специфични движения и уникални танци и хора.

Най-голямата по площ област е Северна България. Със своята бързина и оригиналност северняшките танци внасят голямо разнообразие в българското танцово наследство, те са предимно смесени, с подобни стилове за мъже и жени. Най-известните от тази област хора са „Северняшко хоро” и „Дунавско хоро”, което се играе на Нова Година.  В северняшката мъжка ръченица понякога се използва реквизит, върху който се играе – стомна, бъклица, шиник, а в някои села на Варненско е станала популярна играта с дървени лъжици.

В Тракийската област танците са много разнообразни. За играта на мъжете е характерно по-буйното изпълнение, където най-често се срещат клякания, подскоци, набивания, пляскания и други елементи. Играта на жените е по-спокойна и нежна. Изглежда сравнително лесен стил за учене, но отнема много практика да се научиш да танцуваш тези грациозни движения. Най-известни от тази област са тракийската мъжка и женска солова ръченица, „Трите пъти”, „Право тракийско хоро”, „Джиновско хоро” и др.

Следващата област е Добруджанската, където се танцува приклекнал или приседнал, движи се със самоуверена и сигурна стъпка, с изправено тяло. Характерните основни движения за хората в Добруджанската етнографска област са „добруджанското набиване”, „причукването”, координираните движения на краката и ръцете, лекото разтърсване на раменете. Едни от най-популярните танци са: „Ръченик”, „Сборенка”, „Опас”, „Данец”, „Ръка”, „Бръсни цървул”, „Куцата” и др.

В Пирин танците са по-бързи, с високи, скокливи, пружиниращи, а и коленичещи движения. Стъпва се много леко, пластично, със завъртания и резки спирания, които понякога представляват продължителни паузи. Движенията са наситени с много чувство, мъжественост и пластика. Най-популярното в тази област е „Македонско хоро”.

Родопската област  е представена с танци, които са в бавно и умерено темпо, с по-малко сложност и разнообразие на движенията. Мъжете играят винаги в приседнало положение, с по-широки и твърди стъпки, в играта им има по-голяма свобода. Характерни са кляканията, колениченията, изпълнявани тромаво и широко с разтворени крака. Родопчанките стъпват на цяло ходило и дори да имат подскоци ги изпълняват много ниско и сдържано. Играят с изправено тяло и с прибрани крака. По-известни са танците: “Чуканото”, “Сворнато”, “Доспатско хоро”, “Напред - назад”.

Шопската област е характерна с най-специфичните и трудни движения. Това е може би най-трудният стил за учене и овладяване, до голяма степен поради скоростта на танците и количеството енергия, необходимо, за да се изтанцуват толкова много стъпки в кратък интервал от време. Най-характерното за изпълнението на танците тук е „натрисането”, което се получава от по-рязкото пружиниране при изпълнение на основните движения. Създава се впечатление за непрекъснато трептене на тялото от кръста нагоре, особено при жените. Някои от популярните основни движения в танците са „шопска”, „граовка”, „ръченична” и др. И тук мъжкият танц е по-сложен, но трябва да се отбележи, че и женските танци имат много разнообразен и сложен строеж.